Село Радуил* се намира в Рила планина, на 80 км югоизточно от София, 9 км от Боровец и 8 км от минералните извори на Долна баня. Разстоянието до гр. Самоков е 22 км. През него преминава добре подържан винаги проходим и при тежки зимни условия второкласен път. Радуил е на 833,40 м надморска височина в полите на Рила, където климата е умерено-континентален, сравнително мек под влияние на топлия полъх от долината на река Марица. Според данни от последното официално преброяване жителите към 2011 год. са 1073.
Исторически се смята, че селото е 150 години по-старо от гр. Самоков, който е възникнал през 14-ти век. По времето на турското робство Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя, като в него е имало ковачници за желязо – наречени мадани и пещи за топене на желязо, наричани видни. Основната част от населението на селото се занимавало с направата на дървени въглища – кюмюр. Земеделието е било слабо развито. Последният мадан в с. Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година. Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването.
Освобождението на с. Радуил от турско робство става след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дотогава Радуил е гранично селище. И сега землищната ни граница между Радуил и гр. Самоков е старата държавна граница.
Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня, пише за него: “Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на колосално зелено. Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по – разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.”
В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е „Пожар в Рила“.
Друг, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 г. През 1915 год. Христо Лозев изработва и българските пощенски марки.
В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство “Боровец” през 1952 г.. Работи до 1954 г. когато влиза в конфликт с началниците си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население. Годините, прекарани в с. Радуил, описва в книгата си “Дневник” – книга първа – издадена през 1988 г. По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.
Читалищната сграда е приютила самодейните състави за народни песни, стари градски песни, изложби. Разполага с голям модерен театрален салон с 350 седящи места, в който се провежда Международният фолклорен фестивал Боб-фест, посветен на прочутия Радуилски фасул. Училище в Радуил е имало от 1885 г. начално, а впоследствие седмокласно. През 1933 г. е открито просторно осмокласно училище с множество кабинети.
В селото има две черкви и дванадесет параклиса. Старата черква “Св. Никола” е построена по времето на турското робство (10-ти век) и в противоречие на всички турски закони е построена на най-високото място на селото и високо над земята. За нея е бил издействан специален указ от пашата. Новата е построена през 1900 г. И двете черкви са богато изографисани. Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастира „Покров Богородичен“. Всяка година на 15 август, Църковният празник “Света Богородица”, се провежда традиционен събор на селото.
Интересно събитие е международния фестивал на боба, който се провежда в началото на месец септември и продължава 4 дни. В него участват много певци и танцьори от различни държави, с богата фолклорна програма, като най-оригиналните в чест на боба, който е на почит сред местните жители, се награждават.
*Източник на информацията: Уикипедия – свободната енциколпедия.